Поведение в храма-виж целия текст - Историческо-практически въпроси - БОГОСЛОВИЕ - "Св.цар Борис-Михаил покръстител"
Добре дошли Гост!
Четвъртък, 08.12.2016, 03:05
Главна | Регистрация | Вход | RSS

новини

200

Посетители


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Вход във форума

Търси

БОГОСЛОВИЕ

Главна » Файлове » Историческо-практически въпроси

Поведение в храма-виж целия текст
17.07.2011, 15:38

ПОВЕДЕНИЕ В ХРАМА

    На нашата грешна земя Божиите храмове са единственото място,където можем да се скрием от житейските бури и несгоди.

В тях, заедно с нас,на Бога невидимо служат небесните сили(ангели).Помнете-храмът е Божий дом,в който невидимо присъства Сам Бог,затова и нашето поведение трябва да бъде достойно за Неговата святост и величие.

ПРЕДИ ДА ОТИДЕМ В ХРАМА

     Истинския православен християнин се подготвя за празничната служба още от привечер,защото църковните празници започват след залез слънце предишния ден.Той запалва кандилото пред иконостаса си,вечеря лека храна,казва вечерните молитви и си ляга с мир.На другия ден не закусва и не пие нищо,за да може да се приеме св.Причастие или нафора.Прочита си утринните молитви(ако ще се причестявапрочита си и молитвите преди св.Причастие).Облеклото трябва да бъде скромно,чисто и прилично.Нека да се стреми да украсява не толкова външния,колкото вътрешния си човек с накитите на евангелските добродетели,най-вече на смирението,целомъдрието и любовта към Бога и ближните.В храма не е прието да се влиза с оскъдно и неприлично облекло!Още по пътя към храма трябва да отхвърлим от се бе си всяка житейска грижа,възлагайки всяко упование на Господа,за да застанем пред Всевиждащия Бог с мирни и благоговейни сърца.

     Да се смирим пред Бога и ближния,и да си простим взаимно.Това е нужно не само на Сирни заговезни(в неделя на всеопрощение),но и преди всяка Божествена служба.

     В храма трябва да влизаме със страх Божий,трепет и ясно съзнание къде стоим.Хубаво е,ако имаме възможност,да идваме 10-15 минути преди започване на богослужението,за да си купим свещи ,да се помолим и поклоним пред светите икони и пред другите светини в храма.

 

Преди влизане във църковния двор /ако храма разпола с такъв/ е редно да се спрем да се помолим на ум с някоя кратка молитва например "Господи Иисусе Христе Сине Божи помилуй ме грешния /грешната/” и да се прекръстим /веднъж или три пъти/

Това трябва да сторим внимателно и благоговейно, а не с някакво пресилено съсредоточаване или пък бързо и небрежно.

При прекръстването е прието мъжете да свалят шапките си/след което може отново да ги сложат но само докато влязат в храма/.

Ако носим ръкавици редно е да ги снемем преди да се прекръстим.

В църковния двор /ако храма разполага с такъв/ не е позволено да се пуши, да се хвърлят боклуци.Там не бива да говорим или се смеем на висок глас.Не е редно да се влиза в двора на храма с животни.Фотоснимки или заснемане на филм могат да се правят единствено с позволение и благословение на настоятеля на храма.

В ХРАМА

В храма мъжете влизат и стоят с непокрити глави.От най далбока християнска древност жените пристъпват прага на храма с покрити глави/кърпа,шал или шапка/ следвайки наставлението на св.Ап.Павел ".......всяка жена която се моли гологлава, засрамя главата си(Кор.11:5).

При влизане в храма също спираме и с молитва/ например: "Боже бъди милостив към мене грешния/грешната”/ се прекръстваме.След като си закупим свещи записваме имена за живи и починали.В храма не бива да се смееме и говорим на висок глас.Не бива също така да държим ръцете в джобовете,зад гърба,да ядем или дъвчем.

В храма не бива да се внасят други храни освен хляб/пита/,вино и елей/зехтин или олио/,жито,млади класове,семена,плодове и мед,великденски яйца се внасят за освещаване само в притвора до входните врати ,а не в средната част на храма.

Не бива да се обръщаме с гръб към светия олтар.

Когато се наложи да се пресече пространството пред централните/царски / двери на иконостаса,за да преминем от едната половина на храма в другата,трябва да спрем за миг,да се прекръстим с лице към царските двери и да направим лек поклон.Ако по време на богослужение архиереят или свещеника стоят в средата на храма не бива да се преминава пространството между тях и светия олтар.

Не е редно да се разхождаме из храма и да разглеждаме светите икони и стенописите по време на богослужение.

Не бива да разговаряме в храма.При необходимост трабва да говорим кратко и тихо,така че да не смутим никого.

Прието е  познатите да се поздравяват помежду си с лек поклон,оставяйки всеки разговор за след богослужението.

Когато идваме в храма с малки деца,не бива да им позволяваме да тичат,да играят и да вдигат шум.Ако детето заплаче,нужно е веднага да го изведем,докато се успокои.

Трябва да поставяме свещи и да се покланяме на светите икони така че да не пречиме на останалите богомолци.Да подпяваме с църковните певци,можем съвсем тихо,за да не смущаваме хората около нас.

След Светата Литургия богомолците се подреждат без да вдигат много шум за вземане на Свето Причастие или нафора.

Първо минават децата,по възрастните и немощните,после мъжете и след тях жените.Ако някой се е подготвил за приемане на св.Причастие,първо се причестява и след това взема нафора,но без да целува ръка на свещеннослужителя.

Богоявленската светена вода се приема след св.Причастие/ако сме се причестили/ и преди нафора.

Забележки към ближния,който е нарушил правата за благоговейно поведение в храма,можем да направим в краен случай и то тихо,благопристойно и смирено или след службата.Не бива да напускаме храма преди края на богослужението.По-рано можем да си тръгнем поради немощ или сериозна причина.

След като богослужението завърши,преди да излезем от храма трябва да се прекръстим с лице към светия олтар.Прекръстваме се и преди да излезем от църковния двор /ако храма разполага с такъв/ като се обърнем с лице към храма.

 ТАЙНСТВАТА В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

В теорията и практиката на Православната църква тайнствата имат изключително място и значение.Те са църковни свещенодействия, духовно осезаеми средства за спасение.В тях чрез видими знаци и действия се дава невидима Божия благодат,която очиства от греховете,освещава човешката природа и и дава сили по пътя към вечния живот.

В Православната църква има седем тайнства:

  1. Кръщение
  2. Миропомазание
  3. Евхаристия
  4. Покаяние
  5. Свещенство
  6. Брак
  7. Елеосвещение( маслосвет)

Едни от тайнствата(Кръщение,Миропомазание,Свещенство)се извършват над човека само веднъж.

Останалите четири могат да се извършват многократно(Бракът да два пъти и само при крайно снизхождение се позволява трети.)Тайнствата - Кръщение,Миропомазание,Евхаристия и Покаяние са необходими за всички членове на Църквата.Невидимата страна е тайнственото възприемане на благодатните дарове на Светия Дух които са различни за всяко тайнство.Така например

-При Кръщението човек се очиства от греховете и се ражда за нов духовен живот.

-При Миропомазването се дават даровете на Светия Дух,необходими за възрастването и укрепването на християните в новия им живот

-При Евхаристията вярващите приемат под формата на хляб и вино тялото и кръвта Христови и се съединяват с Христа.

-При Покаянието се дава благодат която очиства от грехове,извършени след Кръщението.

-При Свещенството се дава благодат,необходима за духовно възраждане и възпитаване на вярващите чрез учението на св.Православна църква и светите тайнства.

-При Брака всеки християнин,получава благодат която освещава съпружеския му съюз и естественото раждане и възпитание на децата.Децата са Дар Божий.

-При Елеосвещенството се дава благодат,която изцелява от телесни болести чрез изцеляване на духовните т.е чрез прощаване на греховете,което се изпросва при молитвите в това тайнство.

Светата Православна Църква прави разлика между действителност и действеност на тайнствата.За да бъде едно тайнство действително е нужно:

a)извършителят му да е законно йерархическо лице(презвитер или епископ)

б)извършителят да призове Светия Дух и да произнесе необходимата за тайнството тайноизвършителна формула.

в)да е налице определеното за тайнството вещество

Действеността на тайнството зависи от правилното му извършване и ,което е особено важно, от вътрешното душевно разположение на този, над когото се извършва.Необходимо е душата на пристъпващия към тайнството да е подготвена да приеме Божията благодат.Тайнствата са средства за освещаване на вярващите християни.Но те не действат механично и не дават святост.Светостта се постига с голямо усърдие и силна и непоколебима вяра,надежда и любов в Бога.

Благодатта приета при тайнствата еднакво от всички вярващи,намалява или се усилва в зависимост от нашите постъпки,както семената се посяват на различна почва и едни от тях погиват а други дават обилен плод.

КОГА ТРЯБВА ДА СТОИМ ПРАВИ И КОГА ТРЯБВА МОЖЕМ ДА СЯДАМЕ В ЦЪРКВАТА.А СЪЩО И КОГА ТРЯБВА ДА КОЛЕНИЧИМ?

Много християни питат кога може да сядат и кога трябва да стоят прави в храма.Имат право защото не всички познават литургичните тайни.Затова често пъти те сядат когато не трябва,или стоят прави когато може да седнат.Ще дадем някои основни указания по този въпрос.По реда в Св.служба тези моменти са следните:

·         В началото на Св.Литургия,когато свещеникът произнася "Благословено Царството,Отца и Сина и Святаго Духа...”,тогава всички трябва да сме прави,а при произнасянето имената на трите лица на Света Троица да се прекръстим с благоговение.След това можем да седнем.Ака служи архиерей,изправяме се в момента когато,в ектенията се споменава името му.Това ще бъде знак на почит към архиерея, а и за да получим благословението му,което той ни преподава в този момент.

·         Ставаме на крака и в края на третия антифон,защото тогава започва Малкият вход (Литията на свещеника с Евангелието )Тогава когато дяконът или свещенникът произнасят” Премудрост, прости !”

·         Прави трябва да бъдем всеки път,когато ни кади с кадилницата свещеникът, т.е след Малкия вход при Херувимската песен и т.н.

·         При пеенето на химна "Святий Боже...” трябва да сме прави и с благоговение да изобразяваме кръстния знак.

·         При четенето на Апостола може да седнем.Но ставаме веднага когато чуем ” Премудрост прости, услишим светаго Евангелия ”.И стоим прави докато се чете откъс от Св.Евангелие и докато то не се постави на Св. Престол.

·         Стоим прави и по време на Великия Вход( при изнасянето на Св.Дарове)

·         Всеки път, когато свещеникът благославя с кръстен знак народа от Царските двери.

·         Стоим прави и когато се чете или пее Символът на Вярата.

·         Когато свещеникът произнася:”Станем добре,станем со страхом,вонмем....”,стоим прави до края.Защото от този момент започва най-важната част от Св.Литургия,която е Св.Евхаристия,т.е благославянето на хляба и виното които се пресъществяват в Тялото и Кръвта на Господа нашего Иисуса Христа.Продължаваме да сме прави докато свещеникът на благослови от Царските двери,когато казва:” И да будут милости....”.

·         Прави ще бъдем и при четенето или пеенето на "Отче наш....”, и ще останем прави докато не чуем :”Вонмем, святая святим !”.

·         Ставаме пак когато свещеникът приканва вярващите да приемат Св.Причастие, като се появява със св.Чаша на Царските двери и казва: "Со Страхом Божии и верую и любовию приступите! ".Ще бъде добре да останем прави и докато продължава причестяването със Светите Тайни.

·         Накрая ставаме при отпуста,за да получим последната благословия на свещенослужителя.

Много спорове предизвиква между християните и въпросът за колениченето в храма по време на богослужение.

Основното положение на този въпрос е следното:

·         Не се коленичи изобщо от деня на Възкресение Христово до деня на Петдесетница.На Петдесетница след Св.Литургия,по време на вечернята се четат коленопреклонните молитви отправени към Света Троица и в памет на починалите с вяра в Господа.

·         Не се коленичи и във всички неделни дни през годината по време на Св.Литургия,защото тази служба е в чест на Светото и Славно Христово Възкресение и защото споменът за този ден трябва да изживеем с радостта на Възкресението.Радостни сме че смъртта бе победена и вече животът ни във Възкръсналия Господ Иисус Христос е нашата надежда в бъдещия живот в име Господне.

Във всички други.....и празнични дни трябва да коленичим с благоговение,когато се пее "Тебе поем”, защото в този момент се пресъществяват Св.Тайни и когато се чете или пее Господнята молитва "Отче наш...”.Като имаме предвид всички тези указания, за които ни наставляват светите отци,нека с вяра и упование в Господа да ги изпълняваме за Слава Божия и наше спасение.

  КАКВО МОЖЕМ ДА СТОРИМ ЗА НАШИТЕ ПОКОЙНИЦИ ?

  Защо хората умират?

Човекът е като плод – съзрява.Не може да живее вечно на земята.Ние сме жители на небето,душата жадува за Бога,да се освободи от земните окови.Затова смъртта е милост Божия към нас,а не наказание.За вярващия човек е ясно че за всичко извършено на земята ще му се потърси отговор.През земния си живот човек трябва да възраства духовно,за да се подготви за вечността.Това което успеем да съберем тук с това и ще се представим пред Бога.Нищо земно не можем да вземем със себе си в задгробния живот,само своите душевни качества:греховете си и добродетелите си.Според Словото на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот.

Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите?

Съгласно със Свещенното писание и Св.Отци ние вярваме че веднага след смъртта на телата,душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот.Душите на праведниците се намират в мястото на радостта,където живеят,чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време прекарано в грехове.Но нито грешниците в ада,нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си.

Затова за грешниците попаднали в ада които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот,но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние,има още надежда за спасение.

 МОЛИТВА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

Най силна и най чута е молитвата за починалите по време на Светата Литургия.Тогава в тяхна памет се изважда частица от просфорите, които се потопяват в животворящата Кръв Христова.От много голяма значение е отслужването на заупокойните свети литургии до четирдесетия ден от смъртта на покойника,тогава се определя съдбата му до деня на Страшния Съд.

Как може да се поръча заупокойна литургия?

Написваме върху лист имената на нашите починали като отгоре сме нарисували кръст и го даваме на свещеника.

ЧАСТНА МОЛИТВА ЗА ПОКОЙНИЦИ

Когато ние се молим за упокой за душата на някой починал, принуди се да се помолиш за него с цялата си душа и помни че това е свещен твой дълг а не само на свещеннослужителите.

 ЗАДУШНИЦА

Църквата е определила специални дни в памет на починалите.

Те винаги са съботен ден защото тогава Исус Христос също бил покойник и бил с тялото си в гроба.В тези дни във всеки православен храм се отслужва специално богослужение-Литургия за упокой и обща панихида която отбелязваме като Задушница.Преди определения час занасяме в храма това което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записване на имената на нашите покойници за молитвено поменаване.

Прието е да подаваме варено

жито,хляб(пита),вино,плодове,сладки,бонбони.Раздавките задължително трябва да се съобразяват с постните периоди в годината.

 

Кога се правят и (кога не се правят) помени за починали ?

Задушниците се извършват

  • В съботния ден срещу неделя Месопустна /преди Великия пост/-срещу Месни Заговезни
  • Съботния ден срещу Петдеситница/Черешова Задушница/
  • Съботния ден срещу Архангелов ден/Архангелова Задушница/

Не се прави помени през

·         Първата седмица на Великия пост

·         От Лазарова събота до Томина неделя/Неделя след Пасха/

·         От навечерието на Рождество Христово/Игнажден/ до Ивановден

 

ЗАБЕЛЕЖКА:И В ПОНЕДЕЛНИК СЕ ХОДИ НА

ГРОБИЩАТА

 

Категория: Историческо-практически въпроси | Добавено от: Георги
Преглеждания: 599 | Сваляния: 1 | Рейтинг: 5.0/1
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *: